Детски аквариум

Ех, не знаеш ти аз как почвах в акваристиката като сам си правех филтри и кво ли не по стар руски тертип.

Филтър:
Зимаш някакъв съд, като пластмасова чаша и му надупчваш дупки. Пъхаш едно въздушно камъче в него и всичкото това творение го захлупваш на дъното така че дъното на чашата да е нагоре. След няколко дни вътре верно се насъбира мръсотия.
Грозно, но работи. Мадеинраша.

Да, но:
1. Аз чаши такива нямах. Но имах луноход. Играчка. Прозрачния му куполообразен люк беше надупчен красиво с нажежена отверка. Кафеникави неправилни напъпили дупки. Мръсотията можеше да я гледаш през прозрачния купол и да се радваш как се натрупва.
2. Помпата дето я имах работи шумно 2 дни и спря. Дорде времето на една жълта пластмасова кегла. То е като кукла без ръце и крака. В гъза и беше напъхано маркучето за въздух, проби се една дупка отстрани и готово. Малкия Ники седеше пред аквариумчето и с пръсти имитираше клапи докато стискаше кеглата. Е, такова занимание бързо омръзва. Идеи имаше много други, но “матрял” нямаше. Откъде аз ще ти намеря вътрешна гума или плондир от топка по онова време? И две големи дамаджани не можех да намеря, а в руските книжки имаше страхотен модерен дизайн за въздушна помпа наречен “скачени съдове 1951”.

Нагревател:
Откраднатия от мен нагревател от магазинчето на Лъвов Мост се оказа 100 вата. А аквариумчето ми ебати 3 литра. Остана само прекрасния спомен от кражбата и празнотата от това което хем го държах в ръцете си хем за нищо не ставаше. В счупения от мен нагревател – с цел да се измени някакси жицата та да стане слаб (да речем да я опъна да стане по-дълга или нещо такова революционно против физиката) – се оказа че лош човек е набутал дебело зелено съпротивление, а аз от вишша електроника не разбирах докато на станах на 51. Сипах пясъка от счупения нагревател в аквариума и забравих за углавното престъпление на Лъвов Мост.

Смело въплътих друг руски дизайн. Тенекиена кутия от ананасов компот от брацка Куба се реже на дължина на две. С ножиците на баба. Които се чупят, но само едната дръжка, не е проблем. Ние имахме опит с мелене на месо на месомелачка със счупена дръжка така че стила се поддържа на нивОгъват се железца от немски конструктор и в кутията се прикучва черна бакелитена фасунка. Най-добрия отражател който някога е съществувал. 25 вата комонистическа крушка и излиташ в небесата. Това е и нагревател в едно – ако го окачиш отстрани на аквариума. Топли когато свети. Свети и отгоре и отдолу и осветява стаята и “хаби ток, да изключиш веднага, Николайчо” каза дядо ми. Като е тъмно не се вижда какво става – значи няма значение дали е топла водата. Руската книжка предупреди: “При асвещении со сторани развиваются еуглени, демек зельоная вада.”. Не излъга. Но пък имах избор – светлина, тъмнина, топлина, студ, зелена вода, мътна вода, светла стая, депресивна стая. Направо мечта.

Други А-естетики:
Ти виждал ли си Цихлазома Мееки да живее в миниатюрна българска глинена стомничка украсена от майстор-ваяч на туристически украшения? Аз съм. Комбинацията от стомничка и ярко син пластмасов водолаз донесен вместо терморегулатор от СССР беше несравнима. Още се будя нощем от нея. Всичко това беше натуряно в един съд за химически опити – то по размери сега му се вика “нано акварюм”, но то си е съд излят изцяло от стъкло. Предполагам датираше от 1910-1911 година, но може и да е бил и 100-ина годин по-рано лят. Дебелината му е различна, ръбовете закръглени, и има много мехурчета въздух. Затова пък е огромен – поне 4 литра. То не беха цихлазоми в стомнички, водолази, живородки, мулинезии (черни, но и лоши-само на петна). Имаше май дори и мидена черупка от Черно Море – за красота.

А ти си седнал да ме плашиш че си нямал ток и не знам си кво си.