Описаният по-долу метод има за цел повишаване на способността да преработваме информация, подобрение на паметта, яснотата на мисълта и общата увереност в способностите ни. Резултатите се проявяват много бързо и не се ограничават само с повишени когнитивни функции.  Физическите способности – движение. гъвкавост и коригиране на неправилни двигателни навици – също се променят, но промяната следва по-бързите когнитивна промени.

В моя случай започнах да развивам фотографска памет след около 27 дни.  През целия си живот не бях способен да запомням цифри или имена – така както са повечето хора. Способността ми да следвам нишката на разговора се увеличи до толкова че в разговор с някого бях способен не само да се върна в самото начало, но да се върна към определени моменти с усещане за нюансите в тях и ясно да ги свържа с това което беше дискутирано преди и след тях.  Методиката ме доведе до интерес в области които винаги съм ненавиждал, а също така към интерес към теми за които не съм имал никаква представа.
Тъй като имах дългогодишен опит в тежката атлетика, други спортове и практики започнах да забелязвам много явни и определени промени в това как се движа и в способността си да коригирам движенията си – включително неща които съм се опитвал да науча/коригирам в продължение на години.

Метода се сновава на това да тренира преработването на информация БЕЗ да се оставят неясни неща и БЕЗ да се започва, а да не се свършва. Описано просто – всеки ден учиш нещо което:

1. Трябва да ти стане абсолютно ясно – да можеш да го “преподаваш” на глас.
2. Да го започнеш и да го свършиш.
3. Никога не се минава напред без да се изясни текущата тема до изчерпателно ниво
4. Всички по-сложни елементи се отбелязват ясно и определено като такива.
5. По-сложните елементи и неща които не могат да се изяснят на място стават предмет на следващия урок – докато се изяснят на достатъчно ниво но БЕЗ да се загубим в подробностите.

Тоест започва се от нещо просто и поради това че се откриват нови неща за научаване или разясняване занятието започва само да се разраства. Започва структурирано усилие да се добие цялостна картина. Когато темата започне да добива крайната си форма започват промените в паметта, концентрацията и общото усещане за вътрешен ред. Това вътрешно преустройство води до преустройство на физическите движения – повишена гъвкавост и повишен контрол на мускулите. Буквално вътрешна и външна промяна.

Първите резулати започват да се забелязват около 25-ия до 30-ия ден. Но това зависи от времето и усилията които се полагат. Моите лични промени настъпиха около ден 27, но аз учех по около 2 часа всеки ден – докато работя, карам кола и т.н. Слушах лекции които превъртах отново и отново за да се спази точка 3 от 5-те описани по-горе.

Методиката е основана на способността на нервната система (не само мозъка) да се реорганизира. Тоест отделните части могат да поемат нови функции. Създават се нови връзки – такива които или е трябвало да съществуват, но са западнали или връзки които поемат фунциите на части които са в неспасяемо положение.  Един известен пример е този с италианските възрастни монахини които учат и дискутират различни теми всеки ден. Те са напълно функциониращи, но стари жени на по 70 и повече години.  При снимки на мозъците им са открили ужасно напреднали стадии на Алцхаймер – буквално липсващи части от мозъка. Но това не е довело да дегенерация на личността и смърт.  Методиката която описвам е моя лична и разбира се за нея няма изследвания. Но определено резлутатите са налице. При това не говорим само за по-добра работособност при преработката на информация и по-добро физическо състояние. В дългосрочен план упражненията на нервната система определено водят до поддържане на нервната система на нормално функциониращо ниво в разрез с общоприетите виждания за това какви са нормалните резултати от стареенето.

Нека да дам един лесен за разбиране пример – тежък физически труд. От години повечето от работата ми е именно това – тежки физически натоварвания в условия на висока температура и влажност. В същото време правя всичко възможно да противодействам на отрицателните резултати от такъв начин на живот. Един от основните начини е пак физическо натоварване НО по определени и много различни начини.  Тоест извода е че има правилни неправилни начини на физическо натоварване. Можем да ги наречем полезни и вредни.  На всички е ясно че копаенето на ями (с всичката хамалогия, клякане, разтягане изразходване на калории  т.н.) изобщо не е полезно упражнение, но неща като йога или контролирано вдигане на тежести определено са полезни. Просто казано – има правилен и неправилен начин за всичко. Това важи и за нервната система.  Стимулирането и по един или друг начин има огромно влияние на това как тя се адаптира и реорганизира. Дотук няма нищо особено сложно. Но истинския живот обикновено ни бута в неправилна посока. И често това е много неусетно;

Процеса на ученето който е описан по-долу в детайли е напълно противоположен на това на което сме се научили за 11 години в училище + 5 или повече години висше образование (ако сме минали и през това). Също така всекидневния живот е пълен с информация и ситуации които винаги оставят неясности и незавършени положения. Просто казано – нервната система се тренира да прави това което и предлагаме. Ние буквално прекарваме живота си карайки нервната си система да “копае ями” и да се скапва всеки ден, да се загубва в информацията, да се тренира да “не знае и не може и не иска” поради един ред разбираеми извинения – задължения, пари, деца, болести, умора и прочее. Но добрата новина е че процеса е обратим И то обратим на всяка възраст.

В повече детайли подхода е следния:

1. Избираш определена обща тема
Първата моя тема беше “Химия”. Едно от висшите ми образования е Химия и аз добре знаех че имам много дупки и пропуски. Започнах буквално от нулата – все едно че абсолютно нищо не знам. Целта беше да се намерят пропуските и да се запълнят. Упражненията изисква да си много честен към себе си и като резултат ти казват много безпристрастно колко наистина знаеш. За мен стана ясно – дипломи имам, а знанията са никакви. Буквално. От там и започнах.
Нека отбележим – аз самия не бих наел на работа химика Николай.  Но веднага бих наел Николай ако той иска и може да се промени. Целта на цялата тази методика е именно това – да се научим да се променяме.  И това което мога да кажа сега е че колкото повече се променяме толкова по-лесно става.  Това е всъщност крайната цел – да се научим да се променяме естествено, това да стане част от самите нас.

2. Четеш или слушаш кратък урок който обяснява една малка част от цялото
Урока трябва да има логично начало и край. Тоест да не е просто абзац от някаква статия например.
В моя случай уроците бяха кратки лекции по 7-15 минути от канала на Салман Кан – На YouTube, “Khan Academy”. Важно е да се намерят качествени уроци. Повечето уроци на интернета са много ниско качество но затова пък може да се добие виждане от различни хора и различни ъгли. Проблема е че тогава пък ще прекараме ужасно много време отсявайки важното от тъпотията и вероятността да се изгубим в темата е голяма.

3. Всичко неясно се отбелязва и по възможност изяснява на място
А всичко неясно и по-сложно се отбелязва за по-късно учене.
След като се изяснят тези “отбелязани неясности” се връщаме към основния урок и завършваме картината.
В моя случай слушах някой от уроците по 15 пъти! Буквално. И разбира се къси превъртания през цялото време за да разбера 1-2 изречения по-добре. Средно слушах всяка лекция по 10 пъти. Именно за да се изяснят неясните неща. Без “… Имате ли въпроси? Не. Продължаваме нататък…”
Тоест за уроците по Химия на Салман Кан аз минах през 86 лекции но всяка съм я гледал или слушал по 10 пъти – равнпо на 860 лекции!  Да, това звучи като много работа. Но има две големи причини да се прави: Първо да си отговорим на въпроса колко ни е важно да остареем добре.  Второ – процеса на учене е ужасно увлекателен АКО се прави правилно. Това което помним от училище/университет изобщо няма връзка с тази подредена методика която описвам тук.  Всички имаме натрупани отрицателни емоции от ученето – именно поради това че обикновено е правено по неправилен начин.
Тук е мястото да споменем – представете си живота си, мисленето си, постиженията си ако това което описвам тук е било част от детството и особено от тинейджърските години когато много деца (особено момчета, това е заложено в тях) започват да се интересуват силно, дори обсесивно, от различни неща.  А тези които не намират интереси започват да се хлъзгат то наклонена плоскост. Мисля че отговора е и прекрасен и тъжен –  поради това че ако имате деца може да се опитате да ги обучавате по този метод и ако наистина работи и за тях бихте им дали нещо направо безценно. А отговора е и тъжен поради пропуснатите моменти, възможности, ненужен стрес – и всичките произхождащи дълготрайни или постоянни емоционални състояния.

4. Тренираме се да “преподаваме” това което учим
На глас. По възможно най-опростен начин.
Целта е да успеем да “изнесем кратка и ясна лекция” по краткия урок които учим. И да можем да изясним термини или понятия които се споменават.
Резултата от това “преподаване” е че стила ви на изразяване много се подобрява.  Започвате да се изразявате много по-подредено и ясно, но не прекалено кондензирано и трудно за разбиране.  Крайния ефект от тази вокализация на знания е много важен – ще бъдете по-способни да изразите чувствата си.  А както е известно много хора имат сериозни проблеми именно поради неспособността да изразяват мислите и в крайна сметка чувствата си.
Едно от моите образования е учителско. Отдавна ми е ясно че преподаването изисква много знания и определена способност не само да се преподава на разбираем език но и езика, интонацията, и стила на представянето да поддържат вниманието и да създават усещане за нешо възможно за възприемане и разбиране. Това е което се опитвах да правя докато “преподавах” на глас докато карам кола или правя нещо друго. Но това “преподаване на глас” има и друга цел – самите вие да намерите неясните неща.  Това е подход който определно дава резултати така че е незаменима част от тази методика.

5. Да има определено и ясно усещане къде сме в материала до момента.
Ако забележим загубване в материала се връщаме и се ориентираме къде сме точно.
Това е ОСОБЕНО важно.
В моя случай ми беше дошло до гуша да затъвам в това което се опитвам да разбера и науча или пък просто прочитам някъде. Повечето информация която ни намира се предлага в много лоша форма – пълна с неясности, въпроси без отговор и определено отделена от цялостната картина. Това е особено лош проблем – ние се научаваме да живеем в свят който е неясен, незавършен, дори без начало и без край. Този вид неправилна тренировка на нервната система започва буквално от минутата в която се събудим и започнем да мислим или включим компютъра или телефона. Един от резултатите от живота в такава объркващ среда е постоянното чувство на умора. А един от резултатите на метода описан тук е яснотата на мисълта и като резултат – повишена енергия и работоспобност.

6. Да има ясно и обективно усещане че започваме и свършваме всяка малка част от цялото.
Това не означава да изясняваме всички детайли. Това означава да се изяснява всичко до определено ниво. Да се знае какво точно не се знае.
Това “зная какво точно не зная” е много важно. Показва ни къде сме в разбирането си за нещо, показва ни доколко се оставяме на течението, буквално доколко сме станали хора на които не може да се разчита да започнат и свършат каквоти и да било.
Направете прост опит – в края на деня се заемете с нещо което не само ви е приятно, но и знаете че можете да започнете и свършите в определени нормални времеви рамки.  След като приключите ще видите че умората от дългия объркващ ден е по-малко.  Това а миниатюрен пример за възстановяване на нервната система по начин различен от общоприетия.
Аз лично съм имал случай в които съм стоял буден цяла нощ и съм работил над нещо което много ми харесва и резултата всъщност е бил по-добър от здрав сън.  В един от примерите прекарах цяла нощ да работя над снимки които бях направил и да ги превърна в произведение на изкуството.  В 6 часа сутринта свърших, станах, закусвах и отидох на работа.  Целия ден бях ужасно продуктивен въпреки че бях работил целия ден преди това, изобщо бе бях спал и работата ми изискваше много концентрация (по онова време бях програмист).

7. Най-практично е да се започне с тема за която знаем нещо.
Тоест да се научим да намираме и изясняваме неясностите.
Това подготвя сцената за бъдещ прогрес – избират се теми които или изобщо не са ни познати, имаме някакво неприятно чувство към тях, пък не са ни интересни или са напълно извън сферата на това което смятаме че може да ни заинтересува.
Например след определено време може да изберете теми като “Какво е квантова физика?” или “Как работи хладилника?”” или “Какви са основите на Будизма?”.  Тоест разнообразни теми – но е важно да знаете целта.  Целта е да се преодоляват собствените ви прегради.
За мен лично една такъв премет беше математиката. От 3-ти клас я мразех и “знаех” че не мога да я разбера. След като на 47 години минах през самоубочение по математика усещането беше страхотно – бях успял да погледна нещо направо в очите, да започвам да го разбирам и да го харесвам. Невероятна промяна! След това стана ясно че именно такива “неприятни” и “далечни” предмети и теми са най-добрия начин да се стимулира пренареждането на нервната система. Логиката е проста. Определено.

За детайли и въпроси – намерете ме на Фейсбук – Николай Кралчев.