Постигане на равновесие на торове/светлина/СО2 в растителен аквариум

AnubiasBBA

Тук описвам основния принцип на който се базира балансирането на равновесието между светлина, торове и СО2 така че да се постигнат две неща:

1. Прекрасно здраве и растеж на растенията
2. Никакви водорасли ( или много бързо и лесно елиминиране)

Принципа може да се опише по следния прост начин:

“Хранителните вещества трябва хем да присъстват в аквариума, хем да са скрити от водораслите.”

Това звучи малко странно – как хем ще сложим торове в аквариума, хем ще направим така че водораслите да не ги намерят? Нека си припомним че синьо-зелените водорасли например са едни от най-древните форми на живот. Съществуват от около 3.5 милиарда години.  За това време са научили или сами изобретили всички начини да намират ресурси за живот.  Трябва да си ама много тъп ако си мислиш че ще скриеш нещо от тях – особено храна. Така. Може би ще развиете уважение към мазно-зеления налеп наречен “синьо-зелени водорасли”.  Това го казвам без майтап.

Начина по който се поддържа основния принцип е всъщност много прост.
Създават се условия при които хранителните вещества са много малко и на разположение за малко време.  Това се прави чрез внимателно дозиране на тези вещества + регулиране на светлината и концентрацията на СО2.

Всичко е описано по-долу, разделено на две, отбелязано с червено и подчертано:
1. “Неща които трябва да знаем преди да започнем:”
2. “Точно как:”

Неща които трябва да знаем преди да започнем:

1. Първо на първо взимаме като даденост че аквариума ви не е типичния гьол с постоянни проблеми каквито са повечето аквариуми на модерните акваристи отглеждащи растения.

Тоест аквариума ви не е:
–> претоварен с торове
–> пълен с незнайни химикали от чешмянта вода
–> задушен с ненормално високо количество СО2  (общоприета практика днес)
–> Преосветен

И аквариума ви е:
–> Поне на няколко месеца
–> Дава предвидими реакции на неща които правите в него (има поне някво равновесие на биологичния филтър).
Например: Сменяте вода. Аквариума е по-бистър за 1-2 дена, а после леко помътнява.  А след 2-3 дена пак се избистря но не до бистротата веднага след смяна на водата. За това и сменята вода – толкова ви е ума.  Правил съм така десетилетия наред та знам. Тези фази се повтарят винаги като сменяте вода.

–> С поне 50% от площта на дъното заета от растения

Горните две начални положения са много общи.  Но фокусират на простия факт че един нов аквариум е напълно различен от един стар (дори не особено добре установен). Това е важно да се знае и помни защото поддръжката през различните фази е различна. Разбира се. Но именно забравянето или пренебрегваето на такива прости неща са в основата на всички проблеми.

Например: Един от начините да се стартира чист аквариум е чрез невероятно много и чести смени на водите.  Японците правят така.  В първия месец водата се сменя на всеки 2-3 дена.  При това в границите 50-80%, а някой дни и 100%.  Това е ефективен начин но има особености които повечето хора не знаят.  Сляпото следване на тоя подход води до проблеми – без съмнение.
А широко разпространената практика да се правят големи смени на водате веднъж седмично е просто казано поддържане на аквариума в детските му години.  Като брадясал мъжага на 38 дето още някакси зависи от родителите си. Повечето растителни аквариуми днес са точно такива.

Тоест – отбелязваме че в аквариума има подходящо време за това и подходящо време за онова. Именно това е в основата на следващите редове златна информация:

Точно как:

1. Светлината се настроива така че да е особено силна за 1 до 3 часа в средата на деня.

Да речем от 11 сутрин – 1 следобед.
Или 11-2.
Или 12-3.
Стана ясно.

През останалото време светлината е много ниска.  30% от това което е по обед.
(Което не означава че аквариума ще изглежда тъмен за вас.  Пообразовайте се малко ако не знаете как човешкото око вижда светлината различно от това което е полезно или не за растенията. Тоест може да имате аквариум които изглежда светъл за вас, а в него растенията не растат защото светлината не е такава каквато е подходяща за тях.)

2. СО2 се пуска рано сутрин – около 6 сутринта. Изключва се около 4 следобед.
Целта е да се създаде най-висока концентрация точно когато светлината е най-силна.
А преди и след това да е възможно най-малко.

Пускането на СО2 в 6 сутринта е много по-рано от пускането на светлината.  Но всеки разбира че газообразният СО2 има нужда от време за да се натрупа в достатъчни количества.

На практика натрупване до ниво 10 мг/Л отнема 4-6 часа.  А намаляването му до 1 е само за 30-45 минути.  Разбира се това зависи от различни фактори но “изфирясването” винаги е много по-бързо.
Тоест да – включването на СО2 трябва да е часове преди светлината да стане силна.

2. Торовете се добавят във водата в МНОГО МАЛКИ количества.
Тук е мястото да погледнете в началото на тая статия.  Там дето с неоново зелено е написано че хранителните вещества трябва хем да ги слагаме в аквариума, хем да ги крием.

Торовете се добавят всеки ден. Но в количества които растенията успяват да усвоят в рамките на 2-3 часа.  Тоест именно за времето през което светлината е най-силна и СО2 е най-много.  Тези 1-3 часа в средата на деня.

Така ние добавяме храна за растенията (торове) но те плават свободно из аквариума само за ужасно кратко време.  И при това непрекъснато се натъкват на растения които с яката светлина и многото СО2 моментално ги поглъщат.

Това е.  Буквално.

Но има и много детайли.

Например това:
Водораслите са много способни на се наядат бързо и много с каквото и да е.  Много по-бързо от растенията. Виж по-горе където споменавам че синьо-зелените водорасли са на по 3.5 милиарда години и знаят какви ли не трикове за да оживеят.
Но пък водораслите не са способни да складират хранителни вещества.  А растенията могат.  Така че в един много чист аквариум в които за 2 часа има храна/яка светлина/много СО2 и растения и водорасли ще ядат като на банкет.  За 2 часа водораслите ще се размножат, ама няма да успеят да станат много. При това няма да складират никаква храна. В останалите 22 часа от денонощието водораслите ще храносмелят каквото са изяли за нула време и ще мрат.  А растенията ще растат защото като мравката от приказката са си складирали храна за през “зимата”. Повтаряме това всеки ден и само за няколко дни водораслите буквално изчезват защото не смогват да се наядат и размножат достатъчно за 2 часа на ден.
А сега погледнете снимката в началото на тая статия.  Можете ли да обясните тая магия с махането на брадата? Едно водорасло което всички смятат за ужасен проблем, а аз се смея високо. При това обяснението не е само в разни торове/светлини/СО2-та.  Но дори и без тия “тайни детайли” Анубиаса ще се изчисти ако следвате 3-те точки описани по-горе.  Гаранция.

И например това:
Ако азота е малко във водата растенията се научават да го поемат ужасно бързо и ефективно когато го намерят.  Буквално 2 минути след като се добави те удрят 100% ефективност на поемането. Но това става само ако дни наред поддържате същия режим – азотен глад и после давате по определено време.  Нещо като създаване на условен рефлекс в растенията.

Или това:
Като се добавя малко фосфат растенията го изсмукват от водата много бързо.  При това японския субстрат Амазония специално е направен така че и той да абсорбира фосфат от водата.  Тоест в един аквариум с такъв грунт и растенията махат фосфат от водата и грунта го взима от водата и го носи близо до корените.  Резултата е вода почти напълно лишена от фосфат.  В такава вода никое водорасло никога не расте – ако сте се чудили защо водата на откритите морета под яките лъчи на слънцето не е пълна с водорасли това е един от отговорите.
А също така – ако по някакъв начин в аквариума се появят водорасли, а фосфата е нисък само една бърза смяна на водата го занижава толкова че водораслите изчезват за няколко часа.  Именно такива условия има в японските аквариуми – фосфата там никога не е повече от 0.1 мг/Л – ужасно малко и вероятно мерен в средата на банкета на растенията, а в останалото време е почти пълна нула.

Търсих тука в стари японски списания графиката която обяснява всичко написано по-горе.  Не успях да намеря.  Не е и важно.  Но ми стана ясно как японците не популяризират много разбирането как се прави всичко.  Тонове лъскави страници с прекрасни снимки, а основните принципи се обясняват много рядко и много кратко.