1987, Военна болница. Викат ме за изследвания дали съм годен да служа. Нема вече привиквания само да земат кръв. Тургат ме в болницата там да ме гледат ден и нощ дали ставам да защитавам каквото има да се защитава.

И аз като всички идиоти там се преструвам на болен. Всеки с номера си. Гледат ме странно 3 дни. Накрая един вика “Таман нощта преди да додеш едно момче умре горкото на това легло. Бълнува за некакви овце накрая.”. Премигнах и си викам “Ебал съм го, аз и без това не барам тва легло”.

Насилвах си черния дроб да им изкара лоши резултати. Така и стана. Младия военен лекар ми каза че дроба ми бил ама много зле. Билирубина ми бил ужас висок (червени кръвни клетки като мрат дето ти правят очите жълти и дроба уголемен ако са много). Вика “Тебе ще те освободим от военна служба, ама положението ти е много зле.”.

Гледам го с големи ужасени очи, викам “Леле, ами сега?!” и млъквам “ужасен”. Ми да, аз не спя вече 1 седмица, ходя като сомнамбул, заспивам докато ходя по коридора нощем, бутам се в стената накрая на коридора и тогаз се будя ебати. А те горките за алкохол дехидрогеназа ме следят – да не съм пил, това е ензима дето разгражда алкохола. Ма аз знам за кво търсят и насилвам дроба по други начини. Чрез умора до зуко. Ям и гадната храна и гледам повече от каквото мазно има да докопам. Нищо друго. Натурален подход към лъжовна кръвна картина.

Сядах само на стол за малко, никога легнал щото ще заспя за 3 дни ебати. Най-майтапа стана един ден докато стърча прав на болничния балкон и уча за изпити. А там се описва таман как работи тоя чернодробен синдром дето го имам ама преувеличавам, кое го облекчава, кое го влошава. Викам си “Живота ебати е по-комедия от всеки филм!”

Цялата болница пълна с такива тарикати като мен. Един пил химикал в капсула да му се образуа язва, друг си чупил ръката нарочно, трети куца фалшиво.

Абе цирк. Тарикатска нация. За съжаление.